Моля, имайте предвид, че се намирате във версия на сайта, която е само частично преведена на български език. Информацията, която ще намерите тук, не винаги е пълна и актуална. Моля, консултирайте се с английската версия, ако можете. Между другото, ако имате преводачески умения и искате да ни помогнете, пишете ни на info@end-of-speciesism.org.

Често задавани въпроси

Какво е видизъм и антивидизъм?

Видизмът е вид дискриминация, която счита живота и интересите на животните, различни от човека, за незаслужаващи уважение само защото принадлежат към друг вид. Понятието видизъм може да се разбира като аналогия на расизма или сексизма. Видизмът се стреми да постави животните, различни от човека, извън моралната ни сфера.

А антивидизмът е просто отхвърлянето на използването на принадлежността към даден вид на едно чувствително същество като аргумент за пренебрегване на интересите и живота му.

Какво е равенство на животните?

Хора, делфини, кенгура, шимпанзета, зайци, риби, мишки, прасета, гълъби, кучета, морски кончета, катерици... Всички ние сме чувствителни същества и обитаваме същата планета. Въз основа на способността ни да изпитваме удоволствие и болка, животът ни може да бъде добър или лош. Това, което изпитваме през живота си, е важно за нас и затова имаме интерес то да бъде възможно най-добро. Ето защо всички ние се стремим да живеем възможно най-дълъг и щастлив живот и всички искаме да избягваме страданието и насилието.

Етиката означава вземането под внимание на реалността отвъд външните фактори. Базира се на претеглянето на интересите на всички на същата везна без дискриминация, независимо от възрастта, расата, пола и вида, както и от интелекта, красотата, силата, социалния статут и други фактори.

Например, ако едно същество страда, не може да има морално оправдание за отказ да се вземе под внимание неговото страдание. Без значение видът на едно чувствително същество, принципът на равенство изисква страданието му да се разглежда по същия начин, както подобно страдание на всяко друго чувствително същество.

Така, ако човек плесне кон, кожата на коня ще е достатъчно здрава, че да го защити, и той ще усети само лека болка. Но ако някой плесне бебе със същата сила, то ще се разреве от болка, защото кожата му е по-чувствителна. Плясването на бебе следователно е по-лошо от плясването на кон, дори и двата шамара да са със същата сила. Тъй като е по-силно и по-болезнено, плясването на бебе трябва да се счете за по-несправедливо от плясването на кон. Обратно, има за съжаление удряния на кон, например с тежка пръчка, които биха причинили също толкова болка, колкото едно плясване на бебе. Принципът на равно зачитане на интересите предполага, че удрянето на кон по този начин е също толкова несправедливо, колкото плясването на бебе. (Пример, даден от Питър Сингър)

Равенството на животните изисква моралната ни сфера да бъде разширена, за да включи всички чувствителни същества, и да бъдат интересите им взети под внимание. Равенството на животните може също да означава, че всички животни притежават вътрешно присъща стойност и че я притежават наравно. Вътрешно присъщата стойност е вродена стойност на индивидите, която е независима от всяка полза, която могат да имат за другите. По този начин принципът на справедливост изисква всички чувствителни същества винаги да бъдат третирани по такъв начин, че вътрешно присъщата им стойност да бъде зачитана. Една от последиците е, че едно такова същество никога не трябва да бъде третирано като просто средство за постигане на дадена цел и че трябва да се помага на всяко чувствително същество, жертва на несправедливост.

Това значи ли, че животът на една муха е равен на живота на един човек?

Повечето антивидистки философи (Питър Сингър, Том Рийгън, Стивън Кларк, Паола Кавалиери, Марта Нусбаум и т. н.) казват, че понякога можем да предпочетем да спасим човек вместо друго

животно поради невидистки причини. Представете си, че гори къща и че на един етаж има една много стара жена, докато на друг има малко момче. Пожарникарят може да спаси само единия от тях. Ако спаси малкото момче вместо бабата, вероятно това няма да означава, че той е сексист, като предпочита да спаси някого от същия пол. По-вероятно е пожарникарят да иска да спаси по-младия, защото старият човек вече е изживял дълъг живот, докато момчето има още много години пред себе си и като загуби живота си, би загубило много повече от възрастната жена. Това действие следователно не би било сексистко.

На същия принцип, ако в една хипотетична ситуация трябва да избирате между спасяването на човек или мишка, бихте могли да спасите човека, като знаете, че очакваната продължителност на живота на човек е 50 пъти по-голяма от тази на една мишка (около 2 години) и че затова човекът има много повече какво да губи от мишката. Това решение не би било видистко, защото, както в предишния пример, не би било базирано на критерия видова принадлежност, а просто на броя години, които остават на всеки да доизживее.

Би могъл да се използва и друг невидистки критерий, като например богатството на потенциалните субективни преживявания на всеки един индивид.

Ако предпочитаме да спасим човек пред мишка, това не значи ли, че имаме право да убиваме животни и да ги използваме за експерименти?

Ако на един родител му бъде даден изборът да спаси своето дете или дете на непознат, той най-вероятно би спасил своето. Но фактът, че би предпочел да спаси своето дете, не му дава правото да убива или да малтретира децата на непознати хора. По същия начин, ако по време на пожар предпочитаме да спасим човек, а не куче, това не значи, че можем да използваме животни като „лабораторен материал“ в научни експерименти. Обаче има голяма разлика между, от една страна, случая с два индивида в смъртна опасност, когато е необходимо да изберем да спасим единия от тях, и, от друга страна, ситуацията, в която умишлено прилагаме насилие над беззащитно същество. Втората ситуация е добър пример за закона на по-силния и поради тази причина е неморална. Освен това във втория случай едно чувствително същество бива използвано като просто средство за постигане на дадена цел без зачитане на индивидуалната му стойност.

Това значи ли, че животните трябва да имат същите права като хората?

В много страни жените се ползват от правото на аборт, докато мъжете нямат такова право. Обаче ситуацията не е сексистка. Просто се знае, че правата, съответстващи на интересите на жените, не биха били от полза на мъжете. По същия начин слоновете нямат нужда от право на висше образование, нито катериците – от право на глас. Вземането под внимание на интересите на животните би означавало, че трябва да зачитаме правото им на живот, правото им на телесна и психо-емоционална неприкосновеност, както и правото им на свобода. Освен предоставянето на законови права на животните, нови инкриминирания биха могли да станат ефективен инструмент в борбата срещу практики, при които се презират живота и интересите на животните, различни от човека. Следва да се назначи прокурор, специализиран в правата на животните, различни от човека, който да гарантира подобни престъпления да бъдат наказателно преследвани, а извършителите – наказвани.

Какви са практическите последствия на реалното вземане под внимание на интересите на животните, различни от човека?

Искрено зачитане на интересите на животните, различни от човека, предполага отказ от третирането им като прост ресурс или просто като средства за постигане на наша цел. Интересите им не трябва да бъдат пренебрегвани просто защото са от друг вид, а трябва да бъдат вземани под внимание наравно с тези на хората. Реалното зачитане на интересите на животните е свързано с премахването на различни видове практики, било те в развлекателната индустрия (лов, корида, циркове с животни, зоопаркове), в хранителната индустрия (животновъдство, кланици, риболов) или в научната област (експерименти с животни).

Обаче видистката практика, която взема най-много жертви, е производството на храни от животински произход. 64 милиарда сухоземни животни са убивани всяка година в света. А за същия период около 1000 милиарда риби умират от задушаване в рибарски мрежи. На базата на убития брой, рибите са най-големите жертви на несправедливостта на видизма. Затова невеганските диети причиняват повече от 99,9% от жертвите на експлоатация на животни. За сравнение, кожухарската индустрия убива 60 милиона животни годишно (0,0057% от убитите животни за храна), а експериментите с животни погубват 300 милиона чувствителни същества годишно (0,028% от убитите животни за храна).

Отхвърлянето на видизма и вземането под внимание на интересите на всички чувствителни същества изисква премахването на различни практики, най-смъртоносната от които, предвид броя жертви, остава консумацията на животински продукти.

Имате ли други въпроси?

Ако да, можете да посетите този уебсайт: https://www.animal-rights.com/arpage.htm